Абасиди

Абасиди е арабска династия, която управлява Багдадския халифат от 750 до 1258 г.

Основоположник на династията е Абул-Абас ас-Сафах. Той установява своята резиденция в ал-Хашим. След неговата смърт престолът е зает от брат му абу-Джаафар (754-775), наречен ал-Мансур (Победоносният) и считан за фактически създател на могъщата държава на абасидите. През 762 г. той основава новата столица Багдад и я нарича „Мадинат ас-Салям“ (Град на мира).

Виден представител на на абасидите е Харун-ар-Рашид (786-809), който покровителства развитието на науката и културата, подпомага земеделието, търговията и занаятите, поддържа оживени международни контакти.

Държавата на Абасидите достига забележителен разцвет през управлението на халифите ал-Амин (809-813), Мутадид (892-902), с когото завършва „Златният век“ на халифата. От 1055 г., когато Багдад е завладян от селджукските турци, Абасидите са само религиозни ръководители. Последен представител на Абасидите е ал-Мустасим (1242-1258).