FreeNAS

FreeNAS e безплатен и с отворен код софтуер за мрежово запаметяващо устройство (NAS), базиран на операционната система FreeBSD и файловата система OpenZFS. Разпространява се под условията на BSD лиценза и работи върху x86-64 хардуер. FreeNAS поддържа Windows, OS X и Unix клиенти, както и различни източници на виртуализация, като XenServer и VMware използвайки CIFS, AFP, NFS, iSCSI, SSH, rsync и FTP/TFTP протоколи. Някои от разширените функции на FreeNAS са цялостно криптографиране на диска и plug-in поддръжка за third-party софтуер.

FreeNAS поддържа файловата система OpenZFS, която от своя страна предоставя възможности за проверка на целостта на данните, с цел да се предотврати загубата им, създаване на запис на състоянието им в определена точка от времето, копиране и няколко нива остарели технологии като например– stripping, mirroring, mirrored stripping и три нива на RAID-Z.

Потребителски опит

FreeNAS се управлява, чрез цялостен уеб интерфейс, който се допълва от минималистична shell конзола (команден интерпретатор), която обработва основните административни функции. Уеб интерфейсът поддържа конфигурация на storage pool (общ логически дял за съхранение, състоящ се от група физически дискове), управление на потребителя, конфигурация на споделянето и поддръжка на системата.

Вградено в поддръжката на системата, FreeNAS може да се зарежда от USB Flash устройство или SATA DOM. Зареждащото се изображение (файл) е конфигурирано с помощта на USB Flash / CD-ROM стартиращ инсталатор. Операционната система FreeNAS е напълно независима от своите дискове за съхранение, което позволява настройките на базата данни и криптиращите ключове да бъдат архивирани и възстановявани върху нова инсталация на операционната система. Това разделяне също така дава възможност системните ъпгрейди на FreeNAS да бъдат изпълнявани през уеб интерфейса.

Проектът FreeNAS стартира през октомври 2005 г. от Оливие Кошар-Лабе (Olivier Cochard-Labbé), базирайки го на вградената защитна стена m0n0wall и операционната система FreeBSD 6.0. Волкър Тейл (Volker Theile) се присъединява към проекта през юли 2006 г. и застава начело на проекта през април 2008 г. През септември 2009 г., екипът от разработчици стига до извода, че проектът, тогавашния рилийз .7, се нуждае от цялостно преработване, за да се пригоди към новите особенности като плъгин архитектурата. Тейл решава, че проектът най-добре да бъде пренаписан с помощта на DebianGNU/Linux и насочва усилията си за развитие на временния проект CoreNAS, впоследствие преименуван на OpenMediaVault, където Тейл продължава да е начело. Кохърд Лабе отвръща на обществените възражения срещу т. нар. „Debian-версия на FreeNAS“ и възобновява дейността на проекта, прехвърляки го на FreeNAS потрбителя iXsystems. iXsystems пренаписват FreeNAS с нова архитектура базирана на FreeBSD 8.1 Beta и Django CMS, и през ноември 2010 г. пускат рилийз FreeNAS 8. Плъгин(plug-in) архитектурата пристига с FreeNAS 8.2 и FreeNAS-версията се синхронизира с FreeBSD за яснота. FreeNAS 8.3 въвежда цялостно криптографиране на диска, а FreeBSD 9.1, на която се основава FreeNAS 9.1, въвежда актуализирана плъгин архитектура, съвместима със структурата на управление на затворите(jails) на PC-BSD Warden. FreeNAS 9.1 също така е първата версия на FreeNas, която ползва, поддържаната от общността файлова система OpenZFS v5000, използваща Feature Flags.

Ъпдейтът 8.0 на FreeNAS променя архитектурата на проекта от m0n0BSD/m0n0wall/PHP-базирана, до такава базирана на FreeBSD, на езикът за програмиране Python, на система за управление на съдържанието Django CMS, и на библиотеката на JavaScript – dojo toolkit. Архитектурата използва също и уеб сървъра lighttpd, който е засместен от nginx в ъпдейта 8.2.

След създаването на необходимите за нас тестове, те могат да бъдат стартирани от „Services“ ‣ „S.M.A.R.T.“. Ако въведете имейл адрес в полето „Email to report“, системата ще ви уведоми при неуспешен тест.

Важно е да се отбележи, че при наличието на RAID контролер трябва да се избягва включването на S.M.A.R.T. услугата поради възникването на проблеми. Именно RAID контролера наблюдава работата на устроиствата и ги отчита като евентуално проблемни.

Плъгините позволяват разширяване на вградените функции. Един начин за тяхното инсталиране, е като се работи през графичен интерфейс, който е много лесен за употреба, но е ограничен до наличността на предлаганите приложения. Друг метод е посредсвом „jails“, който предоставя много повече контрол върху процеса на инсталация, но изисква работа чрез интерфейс с команден ред, както и добро разбиране на компютърните мрежи и софтуерната инсталация при системи базирани на FreeBSD.

Източници

Екрани от програмата

Така изглеждат добавените вече дискове. Има информация за размера файловата система и дали диска е включен.

Така изглежда добавянето на нов диск.

Форматиране на диск.

Тук избираме диска, който искаме да форматираме и задаваме подходяща файлова система.

Беше ли полезна тази статия?

Оцени я!

Среден рейтинг / 5. Брой гласове:

Ако намираш статията за полезна...

Последвай ни в социалните мрежи!

Съжаляваме, че тази статия не ти беше полезна!

Помогни ни да променим това!