Физика

Енциклопедия

Артър Стенли Едингтън

Сър Артър Стенли Едингтън (1882-1944) е английски астроном, физик и математик, професор. Пръв предлага модел на звездите, намиращи се в лъчисто равновесие. Потвърждава (1919) отклонението на светлинния лъч в гравитационното поле на Слънцето, предсказано (1915-16) в общата теория на относителността от А. Айнщайн. Източници „Българска енциклопедия“. Труд. 2002

Енциклопедия

Блясък

Физика Блясъкът е свойството на огледалното отражение да се образува ярки отблясъци или образи на предмети върху повърхнина. Астрономия Блясъкът е величина, характеризираща осветеността, създадена от космично тяло върху единица повърхност, перпендикулярна на падащите лъчи. Измерва се в звездни величини.

Енциклопедия

Дьони Поасон

Дьони Поасон (1781-1840) е френски математик, механик и физик. Работи в областта на математичния анализ, теорията на вероятностите, математичната физика, теоретичната и небесната механика, теорията на еластичността, хидродинамиката. Източници „Българска енциклопедия А-Я“. Труд. 2002

Енциклопедия

Жозеф Луи Лангранж

Жозеф Луи Лангранж (1736-1813) е френски математик, механик и астроном, член на Парижката академия на науките (1772). Основни трудове по вариационно смятане, теория на числата, математичен анализ, астрономия, небесна механика. Източници „Българска енциклопедия“. Труд. 2002

Енциклопедия

Жул-Анри Поанкаре

Жул-Анри Поанкаре (1854-1912) е френски математик, физик и философ. Основни приноси в теорията на аналитичните функции, диференциалните уравнения, в топологията, небесната механика, математичната физика. Родоначалник на конвенционализма. Източници „Българска енциклопедия А-Я“. Труд. 2002

Енциклопедия

Исак Нютон

Сър Исак Нютон (1643-1727) е английски физик, математик и астроном, професор. В съчинението „Математически принципи на натуралната философия“ (1687) формулира основите на класическата механика, закона за гравитацията и създава теорията за движението на телата в Слънчевата система. Открива дисперсията на светлината и построява първия рефлекторен телескоп; създава корпускулната теория за светлината. В математичния анализ въвежда… още »

Енциклопедия

Йохан Хайнрих Ламберт

Йохан Хайнрих Ламберт (1728-77) е немски философ, физик, астроном и математик. Най-значителният от предшествениците на И. Кант в областта на критиката на познанието и в областта на космологията. Един от създателите на фотометрията (закон на Буге-Ламберт). Доказва (1766) ирационалността на числото π. Трудове по алгебра, геометрия, сферична тригонометрия. Изследва кометните орбити. Източници „Българска енциклопедия“. Труд…. още »

Енциклопедия

Карл Фридрих Гаус

Карл Фридрих Гаус (1777-1855) е немски математик, астроном, физик и геодезист. Основни приноси, оказали силно влияние върху развитието на алгебрата, теорията на числата, диференциалната геометрия, неевклидовата геометрия, математичната физика, теорията на електричеството и магнетизма, геодезията и астрономията. Източници „Българска енциклопедия“. Труд. 2002

Енциклопедия

Леонард Ойлер

Леонард Ойлер (1707-1783) е швейцарски математик, механик, физик и астроном, член на много академии на науките. Работи в Германия и в Русия. Трудове (над 800) в почти всички области на математиката и физиката. Оказва силно влияние върху развитието на науката. Източници „Българска енциклопедия“. Труд. 2002

Енциклопедия

Марен Мерсен

Марен Мерсен (1588-1648) е френски математик и теоретик на музиката. Близък приятел и верен съветник на Р. Декарт. Въпреки ортодоксалната си католическа набожност се посвещава на точните природни науки, на математиката и на музиката – измерва скоростта на звука във въздуха, предлага схема на огледален телескоп и др. Източници „Българска енциклопедия“. Труд. 2002