География

Енциклопедия

Байкушева мура

Байкушевата мура е  най-старото иглолистно дърво 8 България. Възрастта му е повече от 1300 г. Принадлежи към вида черна мура. То е разположено на 2000 м н.в., в източното подножие на връх Вихрен, недалеч от хижа Бъндерица. Наречено е „Байкушева“ на името на известния български лесовъд Костадин Байкушев, който през 1897 г. открива и описва… още »

Енциклопедия

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са фантастични скални фигури, високи до 200 м, които образуват ивица с дължина 30 км и ширина до 3 км. В скалния комплекс се обособяват четири основни групи. На изток е фалковската група. Внушителната Момина скала – сякаш огромна глава на момиче, поставя началото на скалната галерия. Тук са Пчелен камък, убежище на… още »

Енциклопедия

Ботев

Връх Ботев (2376 м) е най-високият връх в Стара Планина. Той се извисява почти в средата на планинската верига, в Калоферска планина. За разлика от заобленото било северните и южните склонове на върха са много стръмни и страховити. На север е Видимският (Северен) Джендем, а на юг – Калоферският (Южен) Джендем. Двата Джендема представляват невероятно съчетание… още »

Енциклопедия

Витоша

Витоша е четвъртата по височина българска планина след Рила, Пирин и Стара планина. Тя се намира в равното Софийско поле Най-високата и́ точка е Черни връх (2290 м). Седловините Владайска, Бука преслап и Ярема свързват Витоша съответно с планините Люлин, Верила и Плана, а от север, юг и запад я обграждат високите котловини Софийска, Самоковска… още »

Енциклопедия

Вихрен

Връх Вихрен е вторият по височина (2914 м) връх в България след Мусала и четвърти на Балканския полуостров след връх Митика (2918 м) и Сколион (2916 м) в Олимп, Гърция. Той се намира в Северен Пирин, между дълбоките трогови долини на Бъндерица и Влахинска река. Вихрен прилича на огромна четиристенна пирамида с много стръмни склонове,… още »

Енциклопедия

Голашка пещера

Голашката пещера, наричана още Прилепнатата пещера, се намира в Голак, южния рид на Еледжик, в Ихтиманска Средна гора. Тя представлява галерия с дължина 102 м, прокопана преди векове за извличане на желязна руда. Забележителна е с колониите прилепи, които е приютила. Подът и издатините по стените са покрити с дебел слой прилепно гуано. Прилепите използват… още »

Енциклопедия

Деветашка пещера

Величественият вход на Деветашката пещера се намира на източния стръмен долинен склон на река Осъм. Той е широк 55 м и висок 38 м (втори по височина в България след входа на пещерата Проходна). Той води към най-голямата пещерна зала в цяла Европа. В нея спокойно може да се побере софийският катедрален храм „Александър Невски“!… още »

Енциклопедия

Дунавска равнина

Дунавската равнина е най-обширната равнинна територия в България (28.8 % или 32 0008 кв. км.). Тя се простира се между Дунав и Предбалкана, от река Тимок до Черно море. Дружината ѝ е 500 км. Ширината ѝ се увеличава от запад към изток – от 25-30 км до 120 км. Релефът е хълмист и платовиден, силно… още »

Енциклопедия

Златишко-Тетевенска планина

Златишко-Тетевенската планина се намира между проходите Златишки и Рибаришки в Средна Стара планина. Над заравненото ѝ било, разположено над 2000 м н.в., вълнообразно се диплят невисоки заоблени върхове – Косица, Картал, Тетевенска Баба и най-високият – Вежен (2198 м). Северните ѝ склонове са дълбоко прорязани от началните притоци на река Вит – Черни и Бели… още »

Енциклопедия

Казанлъшка котловина

Казанлъшката котловина е една от най-обширните сред Задбалканските котловини (780 кв. км.). Разположена е почти в Централна България. От север я ограждат южните, стръмни, дълбоко разчленени склонове на високите старопланински дялове – Калоферски, Шипченски, Тревненски и Елено-Твърдишка планина, а от юг – полегатите, много по-ниски, северни склонове на Сърнена гора. На запад напречният рид Стражата (Кръстец)… още »